На 17 март 1965 г. в София се състои Учредителният конгрес на Съюза на архитектите в България . Обединение има характер на доброволна творческо-професионална организация.
Първото заседание е открито от най-възрастния делегат – архитект Жечо Киселков. След обсъждане и гласуване е приет Уставът на съюза, а пръв председател на САБ е избран архитект Георги Стоилов. Доклад за основните задачи на новото обединение изнася главният архитект на София проф. Петър Ташев, който очертава някои от основните проблеми пред градоустройството в столицата, възникнали вследствие на бързото разрастване на града.
По време на конгреса главният редактор на списание „Архитектура“ арх. Иван Рахнев връчва на проектантите Александър Баров, Елисавета Чолакова и Василка Церовска от „Главпроект“ сребърния макет „Кольо Фичето“ за най-добър проект на нов модерен спортен комплекс в град Акра, Гана, в обявения от изданието конкурс. Съоръжението е част от поредицата обекти, които в периода 1960 – 1990 г. български архитекти и инженери проектират в над 35 държави по света, предимно в Африка и Близкия изток.
Съюзът на българските архитекти, организацията е продължител на традициите на основаното през 1885 г. Българско техническо дружество и на Българското инженерно-архитектурно дружество, създадено през 1893 г. В междувоенния период дейност развиват Дружеството на българските архитекти (осн. през 1926 г.) и Съюзът на българските инженери и архитекти (1937 г.). Съюзът на българските архитекти се обособява като самостоятелна организация, след като в периода 1949–1965 г. е част от Института по градоустройство и архитектура към Българската академия на науките (БАН).
Пълен текст може да бъде намерен тук.