На 5 октомври, по случай Световният ден на архитектурата, в Бургас пред множество от граждани и официални гости беше открита изложба, посветена на Боянската църква. Това стана възможно със съдействието на КАБ – РК Бургас, чийто председател арх. Събин Попов приветства присъстващите.
Съюзът на архитектите в България в сътрудничество с Националния исторически музей, който предостави изходните снимки и текст от възложения му за управление музей „Боянска църква“, изработи двадесет и трите винилни пана, за да разкаже историята на този храм от началото на Европейският Ренесанс.
Периодът от два месеца, през които изложбата беше разположена пред Централния дом на архитекта в София, показа нестихващия голям интерес към, намиращата се в един от кварталите на София, обител. Стана причина и за множество посещения на място. Ето защо САБ реши да покаже експозицията и в други градове в страната, популяризирайки така недвижимото ни културно наследство. Преди Бургас постерите пребиваваха месец в град Велико Търново. Следват и други дестинации.
Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон” е построена в подножието на планината Витоша. Тя е един от културните символи на България, включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42.
Цар Константин Тих, седнал на българския престол през 1257 година, назначава братовчед си Севастократор Калоян за управител на Средец. Той издига свой дом в Бояна и, както личи от запазения дарителски надпис на старобългарски език, в 1259 г. изгражда втора част, продължение на малката селска църква от ХІ век. Плаща за изографисването й.
Църквата се състои от три последователно иззидани във времето архитектурни обема по надлъжната й ос изток-запад.
Градежът е в така наречения живописен стил, утвърдил се в църковното строителство на столицата Търновград и разпространил се из други центрове на България през периода на Второто царство.
Архитектурният образ на средновековната църква (без притвора) и неговите особености я причисляват към творбите на Търновската художествена школа, с най-висша изява – запазените стенописи от 1259 г..
Третата, възрожденска част, посветена на Св. Пантелеймон, е построена в средата на ХІХ в. с дарения на местни жители от село Бояна.
Църквата има богата стенописна украса. Установените живописни слоеве са три. Първият слойе покривал изцяло източната част на храма и датира от ХІ-ХІІ в. Вторият слой е от 1259 г.. Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на тези стенописи, които отразяват изключителните постижения на българското средновековно изкуство.
Живописта следва канони за изписване на християнския храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г.
Изразителните реалистични портрети на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на, властващия в столицата Търново цар Константин Асен Тих и царица Ирина, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история.
Фреските на Боянският майстор се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.
След Освобождението на България от османско владичество жителите на Бояна искат да разрушат църквата, за да си построят нова, по-голяма на мястото й. Злощастната участ на уникалния паметник на средновековната българска история и култура е била предотвратена през 1916 г. от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен.
Фердинанд устройва прелестния и до днес малък парк около църквата, в който са засадени редки видове растения. Година по-късно Царицата завършва земния си път, намирайки вечен покой до южната страна на Калояновата църква, където е гробът й.
На откриването от името на Община Бургас заместник-кметът Михаил Ненов благодари на САБ и КАБ за съставянето и организацията на експозицията и се обърна към присъстващите с думите: „Пожелавам на всички да се вдъхновите от изложбата, която имаме честта да гостува в нашия град, и да получите още повече прозрения за това, което е крепяло българската държава“.
Паната са разположени в центъра на Бургас, на ул. „Александровска“ №26, между сградата на Община Бургас и Часовника. Те могат да бъде разгледани до 5 ноември 2026 г.
арх. Евгения Кукушева