Държавата и общината да търсят взаимния интерес, не да водят войни
90 години след създаването си природен парк “Витоша” е изправен пред сериозни проблеми. Паркът е труднодостъпен за хора без автомобили. Транспортната и водната инфраструктура са в тежко състояние, техническите съоръжения, маркировките, местата за отдих са остарели. Нормативната уредба е разпокъсана и зле уредена. Около това мнение се обединиха различни експерти в рамките на конференция „Витоша – време е за решения“, организирана от Съюза на архитектите в България /САБ/, която се проведе вчера в САБ. Целта на конференцията е да се дадат възможните решения, за да се превърне „Витоша“ в истинска зона за отдих, туризъм и спорт.
Има противоречия в нормативната уредба, която регулира дейностите в Природен парк „Витоша“. Проблемът е комплексен. Витоша е в границите на 4 общини и на 3 области. Върху нея упражняват правото си на управление 4 министерства и 2 агенции – както казва народът: „Много баби – хилаво дете“. Това каза арх. Петър Диков, председател на УС на Съюза на архитектите в България, по време на конференцията.
Въртим се в омагьосан кръг. Няма устройствени планове, които да дадат насоки за развитие на отделните части. Един от най-съществените проблеми е с финансирането. Всички лифтове спряха работа. Единственият начин хората да достигнат до средната и висока част на планината е или автобусен градски транспорт, или личен автомобил. Идва ваканцията. Има много деца, които желаят да се качат на Витоша, на чист въздух. Това в момента се случва изключително мъчително!
Разумен частен инвеститор би се съгласил на публично-частно партньорство: Столичната община да влезе в съсобственост на Княжевския, Драгалевския и Симеоновския лифт. Такава е масовата практика в Швейцария и Франция. Западната част на Витоша, пернишката, е изключително красива и привлекателна, но с много затруднен достъп, отбеляза още той и допълни, че според него там има възможност за изграждане на лифт. Държавата и общината да търсят разреза на взаимния интерес, не да водят войни, призова институциите арх. Диков и допълни, че трябва да има такса за достъп с личен автомобил до ПП „Витоша. Това е записано в Плана за управление, подчерта още той.
Развитието на консервационните стойности на природен парк „Витоша“ представи природозащитникът Тома Белев. Той обясни, че отчуждаването на горите на територията на ПП „Витоша“ в полза на държавата започва през 1926 г., а през 1937 г. се приема правилник за прилагане на наредбата-закон за защита на родната природа. През 50-те години на миналия век функциите на парка са за отдих и спорт за трудещите се и младежта, поясни Белев. По-късно се появява функцията стопански туризъм, тогава България решава, че от туризма се печели и започва строежът на големи курорти в природния парк, добави природозащитникът. Закона за защита на природата и правилника за прилагане на закона се приема през 1967 г. Тогава режимът и опазването на здравето става важно, отбеляза Тома Белев. Тази година се позволява и ловът. През 1981 г. комитетът за опазване на околната среда пуска заповед, с която отменя всичко и поставя нови цели – една от тях е възстановяването и опазването на природата, каза също той.
Красен Станчев председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика очерта възможностите за финансиране. Според него възможностите като дългосрочен концесионен договор за пистите и прилежащата инфраструктура със сегашния оператор и собственик на съоръжения и дялово съучастие на СОС в договора са възможен добър вариант. В подкрепа на тази теза той посочи като добър пример моделът на участие и на съучастие на община Банско в управлението на ски-зоната и допълни, че за ПП „Витоша“ може да бъде подобрен.
Според икономиста дружеството, което ще управлява инфраструктурата на Витоша, следва да включва вече работещите в нея предприятия и инвеститори, както и представители на „витошките“ местни общински администрации и гилдии. А хижите на Витоша следва да са собственост на СОС. Въвеждане на платен достъп до планината с примерна цена на „билета“ от 5 лева за възрастен, с привилегии, многократни „билети“ и технологии, които са подобни на използваните в градския транспорт. Подобен подход и при допуска на автомобили и автобуси, с базова цена на автомобил от 10 лева (плюс билетите на посетителите на планината, които са в автомобила), бяха сред другите предложения на Станчев.
По време на конференцията беше направен и преглед на нормативната уредба, бяха обсъдени и възможностите за туризъм, колоездене и развитие на детските ски училища на Витоша. Лектори по темите бяха юристът Борис Милчев, арх. Жоржета Рафаилова, Димитър Стоев, арх. Снежина Станоева, арх. Емил Леков, Венцислав Венев; Драгомир Кузов и Марина Тепавичарова.
В заключение стана ясно, че Пътна карта на възможните решения ще бъде изпратена до всички отговорни институции, които могат да решат предизвикателствата представени на днешната конференция „Витоша – време е за решения“.
Възможните решения за ПП Витоша и презентациите от конференцията, може да намерите тук.
