САБ е елитна организация с огромен професионален потенциал

23.03.2015

Арх. Бакалов, Съюзът на архитектите в България чества 50-годишен юбилей. Каква е вашата равносметка за развитието на организацията през годините? 
- През тези години Съюзът на архитектите е имал години на подем, особено през първите 25 години, поради това, че в условията на планова икономика, преди пазарните промени, архитектите можеха да проектират извън работно време (тогава всички бяхме на заплата, но и нямаше безработни). През този период с подкрепа на държавата, която обгрижваше всички творчески съюзи, но с лични средства и труд на архитектите, се създаде творчески фонд с над 700 служители. Изградиха се и се реновираха над 100 бази за съюзна организационна дейност, за отдих и материално производство на интериорно и градско обзавеждане. Имахме най-модерната за времето си печатна база, изградихме творческата база до Асеновград за Международна архитектурна академия със съвременни функции, но манастирски тип, с площ от над 8500 кв.м и на стойност над 10 млн. лева, която преди дни съдът с едно скандално решение според нас я предостави на Пловдивската митрополия.
След промените през 1990 г. САБ като неправителствена организация запази до голяма степен структурите си в големите градове и насочи усилията си в следните основни направления: да отстоява авторитета на архитекта, архитектурната професия и архитектурата в обществото; да разработва, защитава и утвърждава в практиката съвременните архитектурни идеи и ценности; да съдейства за устойчивото развитие на архитектурната среда, селищата и териториите; да съдейства за съхраняване и развитие на българската архитектурна идентичност и архитектурното ни наследство; да участва в развитието на законовата и нормативна уредба, свързана с архитектурата, устройственото планиране, архитектурното образование и архитектурното наследство; да защищава и подпомага творчески, професионално и социално своите членове; да развива и подпомага техните контакти помежду им и с архитектите от други страни; да развива архитектурната култура в обществото и да формира активна обществена нагласа към архитектурата.

Какво е организационното състояние на САБ в момента? Колко архитекти членуват в организацията? Какъв е интересът на младите ви колеги?
- Към този момент членуват около 2000 архитекти. Имаме 24 дружества в страната, 6 самостоятелни дружества в София – "Архитектурно наследство"; "Синтез, дизайн и интериор"; "Кольо Фичето"; УАСГ; "Дружество 22"; София регион, както и Сдружени софийски архитекти (ССА), обединяващи 23 дружества. Създадохме клубове на главните архитекти, на младите архитекти и кандидат-архитектите. Две от дружествата – "Дружество 2"2 и Дружество "Форма" – с над 110 членове, са съставени изцяло от млади архитекти, в дружествата по места и в София също членуват млади архитекти. Стремежът ни е да предизвикваме интереса на младите колеги с атрактивни идеи за показване на творческите търсения, с възможности за излагане на нови виждания, с обогатяване на информационния поток, най-вече за международни конкурси, конференции и т.н.

Кои според вас са най-големите постижения на САБ през последните години? 
- Според мен най-голямото постижение на САБ е, че в условията на пазарна икономика и отсъствие на държавна подкрепа, при съществуването на над 35 000 неправителствени организации доброволната ни организация запази своето име на елитна организация, чиито членове имат огромен професионален потенциал. Със съжаление мога да отбележа, че все още този потенциал не се ползва в достатъчна степен, а държавата ни има нужда от това.
Другото важно постижение е създаването на  асоциация на творческите съюзи в България, които имат общи цели, както и общи проблеми. Тази общност има за цел да идентифицира необходимите промени в структурирането на творческите съюзи, да търси най-добрите решения за организационната си дейност; да търси законови промени във връзка с особеностите на творческите съюзи спрямо другите неправителствени организации; да подпомага държавното управление във всички области на културата.

САБ заема активна обществена позиция по важни проблеми, касаещи развитието на бранша и градската среда. Доколко институциите се вслушват във вашето експертно мнение?
- Благодаря за оценката, полагаме усилия за такава позиция, не само чрез показване на архитектурните постижения с изложби на открито сред гражданите, но и с интензивно участие в експертни съвети на национално и местно ниво, с идентифициране на най-наболелите проблеми и с търсене на начини за решаването им, с медийно участие в различни дискусии, предавания, статии, касаещи архитектурата . Поддържаме постоянно връзки със Сдружението на общините и министерствата, чрез участия в консултативните и експертни съвети, като и в по-важните събития на институциите. Напоследък все повече вземаме участие в създаването и на законовата база и се надяваме, че нашите аргументи и предложения ще получат по-голяма подкрепа. Смятаме, че създаването на нова политическа култура ще налага все повече вслушването в експертните мнения.

Каква е вашата визия за развитието на организацията през следващите години? 
- Естественото развитие на организацията трябва да бъде свързано пряко с решаването на проблемите на днешния ис ясна визия за утрешния ден. Много важно е инициативите и решенията на проблемите да произлизат от членовете на САБ и от дружествата, тогава бихме могли да говорим за демократично развитие. Ако само ръководството има визия или взема решения, тогава ще тъпчем на място.

Според вас по какъв начин САБ може да подпомогне създаването на качествена архитектурна среда в България? 
- Чрез организиране на конкурси, с професионално подготвени задания за тях, неформални обществени обсъждания, експертиза – задължителна и регламентирана по Закон, в която САБ като неправителствена организация с богат опит и добре подготвени експерти, може да бъде изключително полезна. Не на последно място - чрез постоянен диалог и желано сътрудничество от институциите.

Гилдията отдавна говори за нуждата от създаването на закон за архитектурата. Подкрепя ли САБ тази идея?
- Идеята за закон за архитектурата е на САБ и наши съюзни членове. Дали точно така ще се нарича закона не е толкова важно, по-важно е да се изготвят отделни закони за проектирането и строителството, които макар и свързани в общия инвестиционен процес, имат огромни различия и собствена специфика.

Какво ще пожелаете на колегите си и наши читатели по повод юбилея?
- Да бъдем устойчиви в тези все още преходни времена, единни в позициите си и настъпателни в полза на обществото ни, за изграждане на хармонична и достойна среда за обитаване. Да ни е честит 50-годишният юбилей и с най-искрени почитания както към  архитектите, така и към всичкиприятели на архитектурата.

Интервюто взе Радостина Попова
http://stroitelstvo.info

Последни новини и събития

18.09.2019

Арх. Столаров

Носител на наградата на София за архитектура 2019

10.09.2019

18.09.2019 г: УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" и "My Mosaic"

Благотворителна вечер за изработка на декоративно пано за подобряване на болничната среда

09.09.2019

Темата за инженеринга не бива да се тълкува опростено

Интервю с проф. д-р арх. Булев