Времена на грижи
Обръщение на президента на Съвета на архитектите в Европа
Настоящата ситуация ни предизвиква по много начини. Измъчваме се от нещо непознато и се изправяме пред това предизвикателство със страх и несигурност, по начин, който ни изтласква извън живота, който сме имали преди. Предизвикани сме в ролята си на професионалисти, тъй като най-голямото въздействие на кризата, освен проблемите със здравето, е икономическият спад, причинен от карантината. Може да се сблъскаме със спиране на работата по обектите, строителството и прекъсване на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Третото може да бъде предизвикателство за архитектурата. Първите две предизвикателства могат да бъдат от средносрочен план. Ваксината ще реши здравословния проблем, а в световен мащаб има по-добри възможности за решаване на икономическите проблеми, отколкото преди 10 години, но третият въпрос ще остане предизвикателство.
Защо? Причините за вируса са многобройни, като изглежда има някои решаващи аспекти – например, липсата на хармония в начина, по който човечеството живее и въздейства върху тази планета. Обезлесяването, животинските пазари, лошите аспекти на глобализацията, преместването на биологични видове от единия до другия край на света, което води до пренаселване за другите видове или дори създава невъзможност да живеят – в крайна сметка, всички тези дейности заедно предизвикват бърза промяна на климата. Ако се справим с третото предизвикателство, с един бърз отговор за възстановяване от наша страна, това може да означава просто „обратно към същото“, и още по-лошо - повече от същото. Начинът, по който изграждаме и планираме, е доминиран от техническия и секторния подход. Дори „новите“ решения много често са секторни - фокусират се върху измерения като kWh, CO2 и т.н. – преброяване на секторни данни без холистичен подход. Ние отопляваме - и дори по-лошо – охлаждаме, сгради. Оставяме ги да дишат, изолираме ги с краткосрочни продукти, изграждаме с материали, транспортирани на огромни разстояния, които след това е невъзможно да бъдат повторно употребени или рециклирани. Разрушаваме, тъй като планираме много специфични нужди, които се променят в рамките на по-кратък период от нормалния живот на сградата.
Искаме ли да се върнем назад или да продължим така? И само почакайте - следващият вирус дебне зад ъгъла. Няма да променим всичко това незабавно, но често архитектите са били начело на отварянето на нови перспективи и са имали влияние. Особено предвид, че все по-често човечеството живее в агломерации - не винаги е възможно да ги наречем градове - ние знаем, че начинът, по който се оформя изградената среда, влияе изключително много върху качеството на живот, а напоследък и че околната среда представлява основен определящ фактор в здравето на хората. Това формообразуване започва на глобално ниво - концентрацията на определени продукти и услуги в определени области. Продължава на континентално ниво с регионални аспекти - трафик, ползване на земята, защита на ландшафта, градски мащаб – по целия път надолу до индивидуалната сграда и накрая до качеството на жизнените и работните пространства. Има примери за други начини на работа, по-локални, задвижвани, за да задоволяват само основни нужди и създаване на обкръжаваща среда, която е съгласувана по отношение на мястото, където е създадена и използвана, като също така е обвързана с хората, които я обитават.
Основното предизвикателство пред нас е да открием нови перспективи, да въведем, на глобално ниво, устойчиви и холистични решения за начина, по който хората могат да се свържат по нов и по-добър начин със света около себе си. За да създадат по-добър свят.
Георг Пендл, Президент на ACE